News

Политическите играчи практикуват консенсусна политика на поквотно разпределение на облагите от властта

Изумително! Народните представители на АБВ (партията на прокуратурата), отказват да напуснат своите постове в законодателната и съдебната власт! Казал го е някой от тях, тиражирано е по медии и други канали (в пряк и преносен смисъл) за разпространение на българска информация.

Никой не реагира. Дори разните клонки на съдебната власт. Независимата (чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България) съдебна власт.

Вярно ли е, че АБВ имат постове в независимата съдебна власт?

Кои са тези постове и кога са заети?

Кои са представителите на АБВ в независимата съдебна власт и в кои нейни части – съд , прокуратура, следствие, Висш съдебен съвет, Инспектората на ВСС?

Следва неизбежният въпрос: Как са заети?

Съдебната власт е деполитизирана и никакви длъжности и места в нея не могат да се заемат от лица, които членуват в политическа партия или организация, приравнена на политическа партия. Отговорът е – чрез най-уродливата форма на утвърдения в политическата система на България милиционерски консоциативизъм*.

Политическите играчи практикуват консенсусна политика на общо (поквотно) разпределение на облагите от властта. Практикуват го и спрямо „независимата“ съдебна власт, например при попълване на органите за управление, както стана с мнимия избор на съдебни инспектори. Нямаха никакво значение личността или качествата, избраните се договориха поименно, вън от полезрението на публиката, пряко от политическите сили и се „избраха“ без дебати и мотиви.

Дали политическите партии се спират само до органите за управление?

Съмнявам се. Показателни са изтърваните фрази: за съда като обект на секторната политика (Цветанов); за единствения съд, който не е на ДСБ (Борисов); за съдебната реформа, която започнал Радан, а довършил Местан (Местан); целта на разделяне на ВСС е смяна на настоящия състав на съвета (Миков) или цитираната вече фраза на неизвестен депутат на АБВ. (Михо Михов - б.р.)

Очевидно си представят и органите на съдебната власт – прокуратурата, съда и следствието - като благодатно поле за политическа дейност с поквотно разпределение. Имат и стимул. Да си осигуриш комфорт в административното правосъдие, например, създава възможност за всякакви управленски фокуси – днес санкциите по европейските програми са индивидуални административни актове и споровете се разрешават от административните съдилища. Утре, според интересите, са акт на упражняване на субективно гражданско право и делата се гледат от общите съдилища, но срещу непосилна държавна такса и рестриктивен граждански процес.

Как точно го правят можем да се досетим по страничните белези.

Кадровите решения на ВСС, противоречащите на логиката и закона съдебни разрешения по „шумни“ проблеми като КТБ, уважените препоръки на политици за един или друг начин на решаване на проблем или комплекс от проблеми.

Важно е да им се попречи да го правят, защото са на път да се сбъднат прогнозите, наравени през 2003 г. при посещението на проф. Паскал Перино в България. Той провижда бъдеще, в което политическата система е форма на правителствен картел на политически елит. Система, в която „политическият конфликт е загубил смисъла си, където левица и десница създават понякога впечатление, че постигат съгласие по същество, където основните политически формации си разпределят в квазиинституционен консенсус останките от властта“.

Няма нужда от полет на въображението, за да си представете този политически картел в български вариант, с „българските ерзац политици“ и устойчивия им набор от морални и духовни ценности. Трябва само да си отворите очите, да запазите разсъдък и присъствие на духа от действителността.

* Или „консоциативна демокрация“, определена като политико-парламентарна практика на системно съглашателство между различните политически сили на мнозинството и опозицията всички да участват в икономическите предимства, свързани с упражняването на властта. У нас така се формират съветите на директорите на държавните и общински фирми.

Мнения, Клуб "Z", 12.05.2016