Новини

 Трябва да е ясно, че промените в НПК не отговарят на идеите, окито се декларират. Те не отговарят и на забележките на Европейската комисия. Вместо да се намали формализмът в досъдебното производство, той се пренася в съдебната фаза. Бързината е за сметка на справедливостта.

Крайно обезпокоителен е и законът за конфискациите. 20 години след демократичните промени в България става опасно да си богат.

- Г-жо Доковска, адвокатите са недоволни от някои промени в НПК. А посланиците на Франция и Германия оказаха пълна подкрепа на поправките. Къде е разминаването?

- Министърът на правосъдието г-жа Маргарита Попова е поканила посланиците и им е обяснила, че се правят промени, които целят ускоряване и ефективност на процеса. Тя е получила политическа подкрепа за такива промени, защото посланиците по принцип подкрепят идеите за съдебна реформа.

Това обаче няма нищо общо с експертната оценка на законопроектите. Защото в много от предлаганите текстове за изменение и допълнение на НПК всъщност е заложено забавяне на процеса и връщане назад към разрешения, които са доказали своята неефективност.

- Как така?

- Мога да дам пример. Под натиска на прокуратурата през 2001 г. Народното събрание допусна прокурорът да може да протестира акта на съда, с който делото му се връща за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Тогава обяснявахме, че това ще доведе единствено до забавяне на делата, защото вместо бързо да отстрани нарушенията, прокурорът ще се ангажира с тяхното обсъждане пред горните съдебни инстанции. Така и стана. След известно време се видя, че много дела бяха прекратени по давност. Този текст беше отменен, а сега се предлага отново под претекст, че ще се ускори процесът. Колко трябва да се ускори?

Преди няколко дни Софийският градски съд върна на прокурора делото на Христо Ковачки, прокурорът поправи нарушенията за един ден и отново внесе делото в съда. Значи законът не пречи на прокурора да си върши бързо работата, стига да иска.

Предлага се да отпадне процедурата за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, макар че тя беше адмирирана от европейските експерти. Тази процедура гарантира бързина на досъдебното производство, което според оценките на Европейската комисия е същинският проблем. Нещо повече - тази процедура е ефективно вътрешноправно средство срещу неразумния срок на процеса по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Това средство дава шанс на България да бъде осъждана в Страсбург по-рядко за неразумен срок на процеса.

- Казват, че правото на обвиняемия да иска делото му да влезе в съда пречи на обвинението.

- Не е вярно, че така се пречело на прокуратурата да разследва. Тя може да разследва до изтичането на давността, но щом едно лице вече е привлечено като обвиняем, това не може да продължава безкрайно.

Връщат се правила, съществували в наказателнопроцесуалната система преди 1989 г. Това не може да бъде реформа.

Намалява се достъпът на гражданите до касация и до възобновяване на наказателните дела. Така държавата се примирява с огромен брой съдебни грешки, които ще могат да се поправят само в Страсбург.

Най-лошото е, че се залага презумпцията за недобросъвестност на защитника и на обвиняемия при упражняване на процесуалните им права. Правото на защита започва да се третира като злоупотреба с правото на защита. Това е много тревожно. Тревожно е също, че със законопроекта се нарушават европейски стандарти, което ще доведе до многобройни осъждания на държавата в Страсбург.

- Но Брюксел многократно ни критикува за мудно правораздаване.

- Всъщност нормите, които се предлагат, не съответстват на идеите, които се декларират. Те не съответстват и на бележките на Европейската комисия. Вместо да се намали формализмът на досъдебното производство, той се пренася в съдебната фаза. Бързината е за сметка на справедливостта на процеса. Висшият адвокатски съвет изрази становището си пред Комисията по правни въпроси на 41-вото народно събрание. Очакваме предлаганите промени да бъдат задълбочено обсъдени.

- Френският посланик г-н Етиен дьо Понсен обяви, че “запасната” защита, която сега се предвижда с НПК, е позната във Франция, а правозащитниците у нас смятат това за проблем на човешките права. Защо?

- Не ми е известна нито една държава, в която се назначава “запасен” защитник на обвиняемия, който си е упълномощил защитник. При това във всяко процесуално действие единият трябва да участва, а другият - да присъства.

Няма такава наказателнопроцесуална система.

Чл. 6 от ЕКПЧ гарантира на всеки обвиняем да има защитник по свой избор. Не може прокурорът да назначава защитник на обвиняемия, който има доверен адвокат. Освен, че идеята за “запасния защитник” противоречи на правната логика, тя противоречи и на финансовите интереси на държавата.

- Проектът за промени в НПК въвежда разпит на полицаи и разследващи пред съда - корекция, която получи адмирации от г-н Понсен. Кое е новото?

- Вероятно в комуникацията с френския посланик има грешки в превода, защото той смята, че в България съдът не разпитва полицаите (бел. ред. - преводът е точен). А полицаите са свидетели по всяко дело, по което са били очевидци на престъплението. Те не могат да свидетелстват само за съдържанието на съставените от тях протоколи, защото протоколите имат официална доказателствена сила. Със законопроекта се цели разследващите полицаи да се освободят от задължението да спазват закона - ако не са го спазили, те ще могат да бъдат свидетели за собствените си действия. Така се узаконява беззаконието.

- Вие, адвокатите, участвахте ли в подготовката на промените на НК и НПК, както и на закона за “необяснимото” богатство?

- Висшият адвокатски съвет не беше поканен институционално за участие в подготовката на тези законопроекти. След изготвяне на законопроектите по НК и НПК ние дадохме становище на Министерството на правосъдието, но то беше съобразено в много малка степен.

Не ни е изпратен законопроектът за конфискациите, но това, което видях на сайта на министерството, е крайно обезпокоително. Самият факт, че притежанието на значително имущество е основание за образуване на конфискационно производство, не се свързва с конституционната гаранция, че частната собственост е неприкосновена.

20 г. след демократичните промени в България става опасно да си богат. Създава се презумпция за престъпен характер на всяко богатство и гражданинът трябва да доказва, че не е престъпник. При това се придава обратно действие на закона за период от 25 г.. Гражданите не водят счетоводство, те не пазят документите си отпреди 25 г. И държавата, и банките не ги пазят, защото счетоводни документи се съхраняват за определен срок. Как тогава ще се защити гражданинът?

И какво ще кажат посланиците, ако по този начин започнат да проверяват техните инвеститори? В демократичните държави отнемането на имущество се предпоставя от доказване на престъпния произход на това имущество.

Впрочем такъв закон не е и нужен, защото данъчните органи имат всички възможности да извършват проверки.Ако някой е укрил данъци, той ги дължи заедно с лихвата и отговаря с цялото си имущество.

- Президентът Георги Първанов изпрати в Конституционния съд поправката в ЗДДС, с който съдебната защита бе обложена с 20% ДДС. Висшият адвокатски съвет поиска преди това да наложи вето върху данъка. Одобрявате ли сегашното решение?

- Мисля, че президентът подходи мъдро, като предостави преценката на Конституционния съд. Този въпрос се поставя на вниманието на няколко правителства и следва да бъде решен трайно.

- Разбрахте ли кой е обещал на Брюксел този данък, защото и председателката на НС г-жа Цецка Цачева не знаеше това. Може ли държавата да бъде анонимно ангажирана с такъв важен за гражданите й въпрос?

- Не зная. Не искам и да мисля какво означава това.

С Даниела ДОКОВСКА, председател на Висшия адвокатски съвет, разговаря Лилия Христовска

в. Труд, 09.12.2009