News

Адреса на тази осеметажна огледална и луксозна сграда - в центъра на София, научават министри и депутати, но когато излязат от властта. В най-голямата адвокатска кантора "Доковска, Атанасов и съдружници" работят 10 съдружници и още толкова младши и старши адвокати.

В офисите, разположени на три етажа с вътрешни вити стълби, спокойно могат да заснемат някои от хитовите сериали с прочути клиенти и защитници, които в последния епизод завършват задължително с хепиенд.

Първото, което вижда всеки, щом прекрачи фоайето, е пианото “Хофлилерланд”. Музикалният инструмент е поставен специално за концерта на световноизвестната пианистка и сестра на Даниела - Павлина Доковска, по повод откриването на кантората.

Лицата на великолепната четворка наказателни адвокати - Даниела Доковска, Ина Лулчева, Йорданка Вандова, Васил Василев са точно толкова популярни, колкото и на ВИП клиентите им. Камерите ги показват при всяко пускане под домашен арест или отказ от такъв на бившите: съветника в ДАНС Алексей Петров, министъра на отбраната Николай Цонев, главения секретар на МВР Илия Илиев, кмета на столицата Стефан Софиянски, министрите Александър Божков и Емилия Масларова, зам. -шефа на ГДБОБ Иван Иванов, генерал Атанас Атанасов, шефа на пожарната Кирил Войнов, банкерите Любомир Павлов и Стоян Шукеров и, разбира се, бившия диктатор Тодор Живков.

Важно е да знаете, че преди да станат съдружници - те са приятели и това ги свързва. Обединява ги еднаквото отношение към принципите на адвокатската професия. Почтени са към клиента. Никога не търсят "нерегламентирани методи за оневиняване", което по-просто значи - не дават подкупи. И не поемат дела по финансови причини.

Георги Атанасов представляваше Александър Божков по делата, за престъпления, извършени като член на кабинета. Покойният вече Божков бе оневинен по всички обвинения.

“Адвокатурата е единствената наистина свободна професия, в която няма новаторство. Работата ни се основана на древни принципи”, казва Даниела Доковска.

Днес тя рядко посещава кантората, тъй като е ангажирана с ръководството на всички адвокати в страната - бе избрана за шеф на Висшия адвокатски съвет през 2008 г.

Прокуратурата прекрати делото срещу банкерите Любомир Павлов и Васил Пиралков. Последният бе представляван от Йорданка Вандова.

Ина Лулчева полага най-голямо старание по делата, по които защитава хора, които не са й симпатични.

Адвокатите се помещават на три от етажите в новата кооперация на ул. “Марко Балабанов” в София.

Отказва обаче да поеме за клиент баща на две деца, убити след удари в стената. “Дадох си сметка, че не мога да отворя делото”, казва тя. Вероятно като щастлива майка, че дъщеря й Яна е част от екипа на кантората. Момичето, завършило във Франция, работи в сферата на гражданското и търговското право.

Казват, че професията им е трудна, защото се прилага със съзнанието, че защитаваш евентуално виновен. И задачата им е той да получи правилното наказание за престъплението, което е извършил. Адвокатите са категорични, че преди 90-те години на миналия век случаите, при които се е повдигало обвинение на невинен, са били единични. Сега било честа практика.

“Това е изключително опасно явление, което може да се сравни само с откровена репресия”, смята Лулчева. Съдружниците са залети от лавина от “знакови дела” обикновено когато една власт сменя друга. И понеже са от “другата страна на процеса”, те са категорични, че прокуратурата шумно ги популяризира, но те приключват тихо и много малко са успешните за обвинението.

Адвокат Василев се гордее с библиотеката на дружеството, в която са събрани стотици томове юридическа литература от началото на миналия век.

Ина Лулчева се гордее със своята учителка по музика от столичното руско 133-о училище "Александър Пушкин" Даниела Доковска.

Даниела Доковска преподава там, докато учи право. Когато се дипломира, Даниела напуска своите ученици и започва да адвокатства. Лулчева така и не се качва на музикалната сцена, но заедно със своята учителка до днес не слиза от най-осветения адвокатския подиум.

"Има хора, които са призвани да обучават другите - при Даниела педагогиката е призвание. Тя не е просто учител, а човек, роден да помага на другите да се развиват. Това е талант, даден отгоре", признава Ина. Тя е срещала много добри учители в адвокатската си кариера. Но е убедена, че Даниела Доковска ще признае някога, че й доставя невероятно удоволствие да обучава.

Когато Ина се дипломира като юрист, е разпределена в Трети колектив на Софийската адвокатура. Имала голям късмет, защото местата били само три. След няколко месеца попада в стаята на Йорданка Вандова. Оттогава вече десетилетия са партньори.

Ина и Васил пък се познават от времето, в което той е прокурор в районна прокуратура в София. След 1990 година, когато вече е възможно да се правят адвокатски колективи, трите - Даниела, Ина и Йорданка, наемат кантора. Тогава се появява и мъжът в екипа им - Василев предлага да се присъедини. Не само за цвят.

Щом новият закон за адвокатурата през 2003 г. регламентира адвокатските дружества, най-естественото било да регистрират свое и така се обединяват с колегите си, които практикуват гражданско право - Георги Атанасов, Цветана Чуклева, Михаил Бояджиев, Петър Антонов, Златка Стефанова, Димитрина Атанасова и Вяра Мукова.

“Всеки, щом приключи с работата си, пита другите дали имат нужда от помощ. Чувството, че можеш да разчиташ на колегата си във всеки един момент, е незаменимо.”

Нито един съдия или прокурор не се учудва, ако по дела на Вандова или Доковска например се явят Лулчева или Василев. “Това е поведение, което сме приели, така че да не допускаме отлагане на делата си.”

Родителите на Ина са юристи и никога не е имала колебания какво ще следва. Още като студентка е убедена, че иска да е адвокат, въпреки че винаги е смятала съдийството за най-хубавата професия, защото постановяваш акт и реално решаваш казуса. Защитата и обвинението молят, но съдът решава.

Затова да си съдия е доста изкушаващо - не само за да се покажеш по-силен, но и заради възможността да приложиш правилно закона. Ина си дава сметка, че не е човек, който винаги може да бъде напълно обективен. А дали въобще има такъв човек?

Аз съм пристрастна и склонна да вземам страна, откровена е Лулчева. И затова взема решение, че този, който не може да гарантира собствената си обективност, не бива да се ангажира със съдийската професия. Поради същата особеност на характера си дава сметка, че няма да се чувства комфортно да обвинява хората.

Съдружниците й Васил Василев и Георги Атанасов обаче са били и от другата страна на барикадата. Преди повече от 20 години Атанасов е съдия в Софийския районен съд, а Василев - прокурор в Софийската районна прокуратура. Случвало се е по техни дела да се явяват като защитници Вандова, Лулчева и Доковска.

“Прокурорът поддържа обвинението, но не бива да се освобождава от задължението да изтъква онова, което е в полза на обвиняемия”, казва Василев.

Той е категоричен, че в последните години това не се прави.

Василев напуска прокуратурата малко преди 10 ноември 1989 г. Решава, че иска да пише книги и да прави документални филми. Той е изявен правозащитник, съавтор е на книга за съдебните репресии срещу журналисти.

Работи като редактор във в. “Дума”, а след 1997 година се връща отново към правото.

Днес утвърдените адвокати се надяват, че децата им, избрали същата професия, ще продължат това, което са създали.

“Имаме и детски сектор - пълноправни адвокати, на които част от нас имат щастието да са им родители”, обяснява Василев. Дъщеря му Иглика и синът на Георги Атанасов Никола се занимават с наказателноправна материя.

Яна Даскалова и Ирина Недялкова - дъщерите на Лулчева и Чуклева, пък са се отдали на търговско и гражданско право.

Дъщерята на Йорданка - Веселина Вандова, също е юрист, но работи в една от най-големите международни правозащитни организации в Англия. Изборът й никак не е случаен. Майка й е един от българските адвокати с най-много спечелени дела в Европейския съд в Страсбург.

“Младшите адвокати идват с нас на дела. Имат си и самостоятелни. Често се ангажираме по двама, за да не ставаме причина за отлагане при припокриване на датите на заседанията”, обяснява Йорданка Вандова.

 Клиентите им в 100% от случаите са бивши управляващи и депутати. Те по време на своите мандати са вършили разновидности на глупостите, които сега им се стоварват на главите. В кантората документират всичко и пазят архивите до 5 г. след окончателното съдебно решение. Сега папките са хиляди. Клиентите повдигат вежди, когато им насрочват срещи само между 12 и 13 ч, и питат дали този един час е работното време. Голяма част от труда ни остава невидим за хората. Напоследък професията ни често става повод някои институции да търсят оправдание за грешките си, но няма нищо по-хубаво от това да се прибереш у дома, увереност, че си постъпил правилно в съдебната зала.

Източник: www.24chasa.bg