Новини

Соченият за главата на “октопода” Алексей Петров е клиент на адвокат Васил Василев. Освен това нашумелият защитник е адвокат на експремиера Сергей Станишев и на бившия министър на отбраната Николай Цонев. Васил Василев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокат е от 1997 г., практикува в областта на наказателното право и процес. Съдружник е в Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници”. Преди вписването му като адвокат е бил ръководител на Пета районна прокуратура – София. Работил е и като журналист.
- Г-н Василев, какво може да направи родният адвокат, за да отстоява безпристрастността и независимостта на съда?

- В тази ситуация можем само да упражняваме в максимална степен активност по правата, които имаме. Едно от тях е възможността да искаме отвод на съдии, за които приемаме, че са зависими или заинтересовани един процес да приключи по един или друг начин. Да направим подобно искане обаче във всеки съд трябва да има достъпна информация както за близките на съдиите, така и за служебната ангажираност на същите тези близки с изпълнителната власт. Става въпрос за информация, която може да даде законни основания да се иска отвод на съдията и която отскоро се използва за натиск върху тези близки - най-често като заплаха, че ще бъдат освободени от работа.
Известно е публичното изявление на господин Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд по повод на разговор между него и ръководителя на ДАНС преди разглеждането на мерките за неотклонение по т.нар. дело "Октопод". Известно е и това, че после тяхното приключване в Апелативния съд неговата съпруга бе освободена от работа в ДАНС.
Говорейки за формите на натиск върху съда да си припомним за непрекъснатите публични обещания, че ще има задържани магистрати. Както и за изявлението на вътрешния министър, че в съда работят хора, които са сексуално и наркозависими, с тежки престъпления. Сексуалната ориентация не е тема за обсъждане обаче днес и се приема като дискриминация. Ако пък има наркозависими или корумпирани магистрати, въпросът е защо няма наказателни дела срещу тях.
По повод на опитите да се упражнява натиск върху съда вече има осъждане на България в Страсбург за такива изявления от страна на прокурор при условия на висящ процес. Предстои България да бъде осъдена в Страсбург за подобни изявления и от представители на изпълнителната власт.
Друг проблем в тази посока е системата за случаен подбор. Самите съдии не са убедени, че тя работи според правилата. И това го споделят извън процесуално много от тях. В тази система трябва да има достатъчно гаранции, че тя не позволява избор на определени съдии под натиск на изпълнителната власт. Вече се прокрадна, че този избор ще стане едва ли не нормативно уреден.
Има желанието за натиск и при кадруване в съдебната система чрез т.нар. предварителни проверки от полицията и ДАНС, което в края на краищата тотално измества решаването на кадровите въпроси от съда към изпълнителната власт.

- Изказаха се мнения, че прокуратурата е част от изпълнителната власт днес?

- От прокуратурата роптаят непрекъснато, когато ние твърдим, че те са се превърнали в част от изпълнителната власт. Дали сме прави? Ами да си припомним записа на действията на зам.-главния прокурор на София Роман Василев при задържането на Николай Цонев. Това не са действия на магистрат, а на полицай. Това не е действие на лице, което наблюдава и следи за спазването на закона, а на лице, което има непосредствена роля в самото задържане - нещо, което е работа на изпълнителната власт.
Ако в момента у нас видите историята на образуване на обществено значимите дела, ще се убедите, че на практика афиширането на интерес от полицията срещу значима личност, която създава някакви политически или икономически притеснения, моментално става много често повод за образуване директно на дело, без никакви проверки. Ако обикновеният гражданин поиска да се образува такова дело, много пъти предварителната проверка по него трае с месеци по-дълго от самото разследване.

- Вещите лица?

- Проблемът с вещите лица е сериозен. Сред тях има група с много сериозна обвързаност и подчиненост на досъдебното производство.
Интересът да бъдат назначавани много пъти на практика е свързан с компромиси по отношение на професионалните им изяви като вещи лица.

- Доколко е защитен адвокатът у нас?

- Нашето законодателство прогласява, че на адвоката се дължи същото уважение като на съдия. Разбира се, адвокатът също дължи нужното поведение, за да бъде уважаван по този начин. Тук обаче проблемът е друг. А той е, че декларираното от закона не е регламентирано като задължения от страна на прокуратура, полиция и съд, за да не остава то само една декларация.
Адвокатът при упражняване на професионалните си задължения, които са тясно свързани с правилното правораздаване, няма защитата, която имат представителите на държавната власт. За да е факт това, има нужда от правна регламентация - нещо, което не може да направи адвокатурата, но тя може да го инициира. За да бъдем в тон с изискванията на цивилизования свят, смятам, че самата адвокатура има възможност да възложи сравнително правно проучване при какви условия се упражнява адвокатската професия в други страни, както и за отношението на другите власти и институции към нея, когато адвокатът изпълнява добросъвестно и почтено задълженията си.

- Споменахте пред колегите си за необходимостта от наказателно производство при нарушаване на правата на адвоката?

- Да, в практиката си се натъквам на неправомерни действия от страна на представители на досъдебното производство, като се започне от встъпването на един адвокат като защитник по някое дело и се мине през неправомерни действия по контролиране на неговите взаимоотношения с клиента - все неща, които на практика осъществят по същество правота на защита. Тук проблемът не е само на адвоката, той е значим и за гражданина, тъй като потъпкването правата на адвоката, е и посегателство върху възможността клиентът му да получи най-добрата защита. Ето защо считам, че такива противоправни действия от страна на властта би трябвало да намерят съответната регламентация, включително и търсене на наказателна отговорност.

- Какво трябва се промени в досъдебното производство в наказателния процес?

- В досъдебното производство има страшно много проблеми, които не обезпечават реалните възможности на адвоката да защити пълноценно клиента си. Само за пример ще ви дам, че според новите изменения на НПК, когато всички процесуално-следствени действия приключат и адвокатът реши да направи някакви искания или възражения по воденето на делото, то, по тия искания се произнася наблюдаващият прокурор и това не подлежи на обжалване...
Ето това е нагледен пример как нормативно е унищожено едно право, което пък практиката показва, че когато то се упражни пълноценно, може да доведе и до по-бърз процес.

- Резервният защитник?

- Неговата регламентация е твърде обща. В нея има куп неща, които не са нормативно разрешени. Например, ако в едно дело обвиняемият подсъдим и упълномощеният му защитник се явят, но не се яви назначеният резервен защитник, тогава какво става? Защото и той човек, може би боледува, най-малкото.
Неучастието на резервния защитник в първите етапи на процеса пък може да стане основание за всякакви тълкувания, ако на един по-късен етап на него му се наложи да встъпи в процеса. Тогава как той ще упражни правомощията си, след като не са изпълнения изисквания на закона за присъствието?
Няма нищо и по взаимоотношенията между упълномощения и резервния защитник. Няма нищо по това и кои причини са извинителни и неизвинителни за отсъствие на упълномощения защитник, и кои не. Няма нищо и по правата на подсъдимия да съгласува защитата си, включително и със запасния защитник. Защото това, че той е запасен, не значи, че трябва да се допусне да има противоречия между позицията на подсъдимия и него.

- Адвокатът ли е виновник номер 1 да не се наказват виновните?

- Вижте, и Господ да е адвокат, и той не може да помогне на когото и да е било, ако полицията и прокуратурата са си свършили работата по закон.
На Националната конференция адвокат Ели Христова огласи, че според анализите на апелативните съдилища и апелативните прокуратури средно за страната адвокатите са причина за отлагане на делата в около 15 % от случаите.
Прави впечатление, че прокуратурата почти не открива у себе си причината за забавяне на делата и по-специално заради недостатъчната подготовка на делото преди внасянето му в съда.

Интервю на Гергана ДИМИТРОВА, http://www.blitz.bg/news/article/80593